" Случи се, че в дните на светия цар Петър се появи поп на име Богумил... по право е да се нарече Богунемил, защото той пръв почна да проповядва ерес по българската земя..."

                                                                      Презвитер Козма, "Беседа против богомилите"                                                           ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА БОГОМИЛСКАТА ЕРЕС     "Златният век" при цар Симеон има много страни. С непрестанните си 14 войни Симеон си спечелил слава на непобедим завоевател и тактик. Тези непрестанни 14 войни дали на България огромни териториални придобивки и десетки хилядно население. Освен това, след първата си обсада над Константинопол, Симеон и тога-вашният византийски император Лъв Шести сключили 18-годишен мирен договор. Точно през тези години старобъгарската книжовност разцъвтяла, Черноризец Храбър написва "За буквите", Йоан Екзарх - "Шестоднев", а Константин Преславски рецитира редовно пред царското семейство "Азбучна молитва". Но през тези дълги 14 войни много от селяните остават без дом и са принудени да станат крепостни и роби. През тези 14 войни 20 000 българи със семействата си бягат във Византия. Сръбските бунтове за освобождение се подкрепят от българите. На войните се радвали само благородниците и воините. Феодалите се надявали войните да ги направи още по-богати, а воините мечтаели за храбри походи и слава за оръжието си.
    Селяните не били нито с благородна кръв, нито воини. Не можели да се надяват, че ще извлекат полза от войните. От опит знаели, че ще получат само болка и смърт.
    След като Симеон умрял, неговият син, Петър, се възкачил на престола. Той наследил една огромна държава с огромна територия и огромно население. Но тази държава била населена с хора, които катадневно се бунтували срещу царската власт, с роби, с крепостни, и с богати аристократи, желаещи да грабнат короната. Тази държава се пукала по шевовете си и скоро щяла да се прокъса.
      Петър веднага преустановил войните с обезсилената Византия и побързал да сключи договор с нея. Според него империята признала не само териториалните придобивки на България, но и царската титла на българкият владетел (равностойна на императорската) и независимостта на Българската Патриаршия. Така, за първи път в историята, Византия признала Българската държава за законна и владетелят - за равностоен на техния.
      Четиридесет и двете години на царуването на Петър са най-дългият период на управление в българската история. Четири пълни десетилетия са протекли в пълен мир с всички съседи. Само веднъж станала загуба на териториални придобивки.
        В края на Симеоновото управление Сърбия била присъединена към България. Там често се вдигали на бунтове. Тогава Петър решил да изпрати сръбският княз, който бил захвърлен в преславската тъмница, да се върне в родината си и да управлява едно малко сръбско княжество. Княза направил това, което му казал Петър, и си управлявал тихо и скромно малкото владение. Останалата част от Сърбия останала в пределите на България. Така се избегнали периодичните сръбски бунтове на разните претенденти за княжеския трон под лозунга за независимост на Сърбия.
        Опитен дипломат, цар Петър успешно отбягвал конфликтите с руси, унгарци и византийци, като понякога ги насочвал едни срещу други.
          Тези четиридесет мирни години несъмнено били крайно необходими, за да се възстановят демографските и стопанските загуби от Симеоновите войни. Продължителният мирен период позволил без сътресения окончателно да завърши утвръждаването на християнството, да получат разпространение старобългарската писменост и книжовност, да се утвърди държавната и религиозна структура.
          Но в последните години от царуването на Петър се появили негативни тенденции. Процесът на феодализация разграничавал рязко светската и духовната върхушка от експлоатираното селско население, товарено с все повече данъци и повинности. Корупция между държавните чиновници и поквара между висшите духовници вече били обичайни неща.